Бездуховен шопинг

Лежа и си мисля..Мигам..мигам..недоумявайки.Какво стана/става с духовното у човека?И този път съвсем не се главоблъскам с темата за емоциите и чувствата.Болезнено ме интересува БЕЗкнижността в съчетание с тоталната апатия към изкуството и културата.Модерно е да се пише, а да се чете?!Сигурно е демоде.Понеже аз чета..може би влизам в графата "читанка" или "книжен плъх", а това е адски обидно, нали?Не може да пишеш, без да четеш.И не можеш да се оправдаваш, че нямаш време за хубава книга."Ъъъ, има ли го ТОВА на филм?"Този толкова често задаван въпрос ме отчайва.Почвам да губя вяра, че някой ще предпочете да хване в ръцете си хартиен формат на ТОВА, вместо да си го изтегли в електронен вариант..Дажеее...защо пък да се мъчи да чете?!"Има го и в аудио-формат!Аз ще си пиля ноктите, а някой ще ми го чете!Сигурно няма и да го слушам!"А светът на книгите е толкова богат и омагьосващ...

Изкуството.Театър и опера?!Неее...Модно ревю и концерт на Енрике Иглесиас.Така деее...там не трябва да се преструваш на начетен, можеш просто да си цъкаш с възхищение пред някоя 44-килограмова кривокрака манекенка или пък да клатиш глава в такт с "Ring my bells".А и за какво ни е театър, щом имаме това седмо изкуство киното!В Cinema City можем да хрупаме пуканки и да се наливаме с кола,а в театъра не стига, че няма "джаджи" като 3D очила (с които разбира се трябва задължително да се снимаме!), ами и трябва да следим кога пляскат хората, че и ние да шляпаме с ръце (да не ни помислят за неинтелигентни..).

Култура.Музеи, галерии..?!"Аз не влизам..само си правя снимки отпред.""Хиляда човека чакат на опашка!Да не съм луда!"Точни цитати.Тези думи описват кратко и ясно отношението на повечето хора към културните забележителности..Ама, че съм и аз, нали!?Вместо да седна да пия кафе на някоя "пиаца" или да ида на "shopping"..тръгнала съм картини да гледам!Шопинг сигурно идва от шоп...недодялан груб селянин от покрайнините на София..Щото те предимно такива могат да се срещнат в софийските "mall"-ове, упражнявайки сложното действие "шопинг"..Пък и някой в музея може да дойде да ми обяснява..да си напрягам мозъка...да помня имена, векове...охоо...Ау!В Mango имало разпродажба!

Ирония.Сарказъм.За всеки случай да си кажа, че гореизброените типове да не приемат буквално думите ми.Тъжно ми е.И не слагам всички под общ знаменател, ей!Знам и познавам (слава Богу!) много "книжни" хора..благодаря ви, че ви има!Иначе щях да се чувствам като Дон Кихот сред вятърни мелници...За справка за горните категории (отново!) - Мигел де Сервантес е..не, не..не е моден дизайнер...авторът на "Дон Кихот"е.Ама какво ли ви интересува.Нали си купихте нови ботушки от "Hush Puppies" и си запазихте сепаре в "Plazza"...

ПП за гореизброените лица: Ирония - 1.Тънка подигравка; 2.Стилистичен похват, при който подигравателно се твърди противоположното на онова, което се мисли.

"Иронията е последен стадий на разочарованието." - Анатол Франс
(Да..ужасно съм разочарована от вас...)

Време за Оскари

4:17.Нощта отстъпва място на много ранното утро.Все още вървят финалните надписи на поредния номиниран за тазгодишните Оскари.The Hurt Locker..или Войната е опиат.Реших стоически да изгледам всичките 10 ленти, определени от критиците за "най".Бях гледала Avatar и Inglorious Bastards - и от двата се впечатлих, по много различен начин.Avatar, разбира се, ме грабна с ефекти и феерична красота..Копилетата ме разплакаха от смях в киното.Брад отново е брилянтен.Останалите в списъка почнах да гледам подред и..не съвсем, защото умишлено пропускам Star Trek и Up.Пристрастна съм, признавам, но фантастики и анимации просто не са ми по вкуса.Ако се прежаля, ще ги оставя за последни.За останалите четири, които съставиха тазседмичната ми програма за киновечери, изобщо не съжалявам.Up in the Air - Джордж Клуни остарява като катедрала."The slower we move, the faster we die.We're not swans, we're sharks."Дори и само този цитат да беше, филмът щеше да си струва.А цитатите са много повече и филмът струва..колкото Оскар.Invictus - Непобедим..Морган Фрийман е моят личен фаворит за най-добра мъжка роля тази година.А ролята - на Нелсън Мандела.Идеята - обединението на южноафриканската нация: бели и цветнокожи заедно за една по-добра и силна държава -The Rainbow Nation - велико.An Education в сряда вечер - обожавам европейското кино.Особено когато е с толкова сладкия оксфордско-английски акцент и нотка френско изкуство."След като завърша университет, ще стана французойка.И ще отида в Париж.И ще пуша, и ще нося черно.И ще слушам Жак Брел.И няма да говоря.Никога повече." - мечтае на глас 16-годишно девойче.Дори и да не знаете кой е Жак Брел ви се приисква да отидете в Париж.И девойчето отива, но въпреки осъществената мечта, остава с разбито сърце и младежка наивност.Ах!Одухотворена работа.Мозайката на претендентите за Оскар е толкова шарена!The Hurt Locker - войната в Ирак ме остави със свито сърце и затаен дъх..Толкова реалистичен и истински, че Achmed the dead terrorist вече не ми е смешен.Живот, отдаден на бронирания Хамър, опустошената земя и няколко разноцветни жици.Дълбоко се колебая за най-достойния от всички.А ми остават Precious и District 9..Стискайте палци на 7 март да позная победителите.

Докъде я докарахме...

Няма да пиша много.По-скоро съм безмълвна.И възмутена.От себе си и няколко разумни, мислещи същества, претендиращи за богата обща и частна култура.Опитахме се да решим едно ЕЛЕМЕНТАРНО квадратно уравнение.И се провалихме.Всичките 5 хомо-нон-математикус (явно..).За Великден си пожелавам вместо козунак - нов сборник.Ама ако може със задачи за 7 клас..за 24 годишни.Дано.

За писането, графоманите и още нещо.

Мъка, мъкаа...Сядай и пиши.Е, да де..ама то не било чак толкова лесно?!Или?Принципът "Яя, виж колко много хора пишат, що и аз да не пропиша" е общовалиден - няма възраст, няма пол, нито образование, нито социален статус.Някои пишат, за да споделят нещо на/със света; други - търсят популярност; трети си търсят заплатата..А има и една категория измежду всичките, която пише заради самия акт на писането.Без значение какво.Без значение как.И после се оправдава.Безсмислиците върху хартията се вкарват в разни течения и школи - ларпурларизъм, метафизически деструктивизъм, дадаизъм - ДРЪН-ДРЪН-изми.
Писането не е просто професия или хоби: то е призвание.Писателят съгражда и руши светове, живее с образи, вниква в настроения, пресъздава емоции.Написаното остава.То влияе.Помага.Задава въпроси и намира отговори.
Да пишеш безцелно е като да строиш празни пространства.Нахвърляни думи, нанизани изречения..пунктуация...тема, рема..НИЩО.Затваряш книгата и отиваш да пиеш кафе.

Facebook.И всички ние.За добро или зло.

Преди 2 години се оплаках от напредъка на интернет или навлизащия с всичка сила в ежедневието ни Скайп.Ето, че манията по емотиконите и камера-микрофон разговорите поотмина и започнахме да го използваме по необходимост и инерция.Но новата страст на и-нет поколението не закъсня.Социални мрежи.Та-даа!Напъхахме се в голямото семейство на Myspace, сменяхме "скинове", търсехме певци, актьори, разни "известни" и не дотам..ставахме си приятели..абее, изобщо веселба!Обаче!Появи се подобреният вариант на вече безинтересната мрежа..добре дошли в Facebook, приятели!И се започна ГОЛЯМОТО качване и коментиране на снимки, писане на "стена", "ръчкане" и.. всевъзможните приложения, под формата на куизове, тестчета, късметчета и игрички.Да си го кажем направо:ГОЛЯМОТО ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ.Да ви призная ли...и аз съм в капана:/

В стремежа си да покажем колко сме социални като всекидневно увеличаваме бройката на фейсбук-приятелите си, всъщност неосъзнато пред епитета сами поставяме буквата "а"...или ВЕЧЕ сме А-социални..Да, да, няма нищо за чудене..

Живеем животите си онлайн, не излизаме да се забавляваме без фотоапаратите си, защото всъщност най-забавното ще дойде утре..когато снимките от вечерта нетърпеливо ще бъдат "ъплоуднати" в най-новия ни албум и още по-нетърпеливо ще зачакаме някой да ги забележи, а коментира ли ги..охооо..струвало си е излизането!Смеем се така - :D, плачем пък малко по-различно - ;(...лесно е, нали?За какво ни е да се срещаме очи в очи, да се прегръщаме и потупваме с разбиране по рамото...Дори вече нямаме нужда да чуваме гласовете си..Телефонният разговор започва и приключва едновременно с думите "Бързо, влез във Фейсбук и си виж инбокса!"..сигнал свободно..

Времето и пространството нямат значение.Имаме си i-phone-и, лаптопи, wireless-връзки..Забравяме дали сме на работа, на разходка или вкъщи..забравяме с кого сме - седим един срещу друг в кварталното кафе и сме забили поглед всеки в своя мъничък телефонно-интернетен свят...

А twitter-ерата е близо...

/не/Уловени мисли

Мигам.Пред отворения лаптоп и още по-отворения, зовящ, чакащ своята доза новост, блог.Слушам Dalida..и стрелките на големия часовник върху шкафа.Някъде отатък мяука и котката.Искам да пиша.Искам!Но защо е толкова трудно да оставим мислите си върху белия (word)лист?Защо не можем да преповторим гениалното хрумване от преди малко, да превърнем в думи картината в съзнанието ни?Мечтаем, пренасяме се на непознати, може би несъществуващи места...образите се нижат един след друг, въображаемите диалози звучат в главите ни, влюбваме се, целуваме, обичаме, разлюбваме и мразим..а когато някой забележи отнесения ни поглед...просто се усмихваме и казваме "Аа..нищо, нищо.."И като че ли всичко изчезва и ние отново потъваме в сивотата на делника...

Обещавам.

От днес нататък, от този пост нататък, ще пиша само на кирилица.Обещавам.Имаме почти уникална азбука.Използвана е само в 5 национални езика - в пъти по-малко, отколкото латиницата.Затова е и ценна.Тя ни е отличителен знак.Тя ни е богатство.Тя е наша, както е наше киселото мляко, розовото масло и Стоичков.И Бербатов, разбира се.И Бат' Бойко.Обещавам.