сряда, 13 януари 2010 г.

Facebook.И всички ние.За добро или зло.

Преди 2 години се оплаках от напредъка на интернет или навлизащия с всичка сила в ежедневието ни Скайп.Ето, че манията по емотиконите и камера-микрофон разговорите поотмина и започнахме да го използваме по необходимост и инерция.Но новата страст на и-нет поколението не закъсня.Социални мрежи.Та-даа!Напъхахме се в голямото семейство на Myspace, сменяхме "скинове", търсехме певци, актьори, разни "известни" и не дотам..ставахме си приятели..абее, изобщо веселба!Обаче!Появи се подобреният вариант на вече безинтересната мрежа..добре дошли в Facebook, приятели!И се започна ГОЛЯМОТО качване и коментиране на снимки, писане на "стена", "ръчкане" и.. всевъзможните приложения, под формата на куизове, тестчета, късметчета и игрички.Да си го кажем направо:ГОЛЯМОТО ГУБЕНЕ НА ВРЕМЕ.Да ви призная ли...и аз съм в капана:/

В стремежа си да покажем колко сме социални като всекидневно увеличаваме бройката на фейсбук-приятелите си, всъщност неосъзнато пред епитета сами поставяме буквата "а"...или ВЕЧЕ сме А-социални..Да, да, няма нищо за чудене..

Живеем животите си онлайн, не излизаме да се забавляваме без фотоапаратите си, защото всъщност най-забавното ще дойде утре..когато снимките от вечерта нетърпеливо ще бъдат "ъплоуднати" в най-новия ни албум и още по-нетърпеливо ще зачакаме някой да ги забележи, а коментира ли ги..охооо..струвало си е излизането!Смеем се така - :D, плачем пък малко по-различно - ;(...лесно е, нали?За какво ни е да се срещаме очи в очи, да се прегръщаме и потупваме с разбиране по рамото...Дори вече нямаме нужда да чуваме гласовете си..Телефонният разговор започва и приключва едновременно с думите "Бързо, влез във Фейсбук и си виж инбокса!"..сигнал свободно..

Времето и пространството нямат значение.Имаме си i-phone-и, лаптопи, wireless-връзки..Забравяме дали сме на работа, на разходка или вкъщи..забравяме с кого сме - седим един срещу друг в кварталното кафе и сме забили поглед всеки в своя мъничък телефонно-интернетен свят...

А twitter-ерата е близо...

Няма коментари: