понеделник, 22 февруари 2010 г.

Домакиня..ама не отчаяна!

Сготвих супа.Чудесна спаначена супа.С моркови, лук и ориз.Започва да ми харесва!До скоро повтарях, че никога няма да се науча да готвя и че си търся мъж, който да върши това домашно задължение вместо мен.Сега май промених решението си - мога и сама!И ми е приятно..И да измия чиниите не ми тежи.Нито да подредя.Нито да изчистя.Достатъчно ми е да отворя прозорците, да влезе слънчевото време и свежият въздух, да си пусна хубава музика..Пея и домакинствам.Ах!
Започвам да се чудя на жените, които упорито отхвърлят тази си роля.Ама ние сме еманципирани!Е, добре де..това, че ще направиш салата за съпруга си и ще го зарадваш след тежкия работен ден, превръща ли те в нееманципирана жена?Или има нещо лошо в домашния уют?В това, да ти е спокойно и хубаво като се прибереш след забързания делник в ТВОЕТО си местенце..
Кариера!На всяка цена!И преди всичко!Спокойноо, жени!Едното не обрича другото.Добрата съпруга и грижовната майка е напълно съвместима с успешната работеща жена (банкерка, лекарка, шивачка..).Не е нужно да изпадаме в крайности.Да чакаме да завършим висше образование, магистратура, второ висше..Кандидатстваме за работа, получаваме местото, стажантка, постоянен договор, първата година..фюю!Започваме да се издигаме в йерархията..шефът е доволен, доволни сме и ние..леле..вече сме шефове!И сме на 40.И несемейни.Жалко.
Време е да се осъзнаем.Да знаеш откъде се пуска пералнята и как се работи с прахосмукачката не е срамно.Полезно е.И не ни пречи на феминизма.Нито ни поставя под мъжа.Напротив.Прави ни дори повече.Но защо изобщо трябва да се съревноваваме?
А и супата ще си я изям с удоволствие.This is not Hollywood
.