За писането, графоманите и още нещо.

Мъка, мъкаа...Сядай и пиши.Е, да де..ама то не било чак толкова лесно?!Или?Принципът "Яя, виж колко много хора пишат, що и аз да не пропиша" е общовалиден - няма възраст, няма пол, нито образование, нито социален статус.Някои пишат, за да споделят нещо на/със света; други - търсят популярност; трети си търсят заплатата..А има и една категория измежду всичките, която пише заради самия акт на писането.Без значение какво.Без значение как.И после се оправдава.Безсмислиците върху хартията се вкарват в разни течения и школи - ларпурларизъм, метафизически деструктивизъм, дадаизъм - ДРЪН-ДРЪН-изми.
Писането не е просто професия или хоби: то е призвание.Писателят съгражда и руши светове, живее с образи, вниква в настроения, пресъздава емоции.Написаното остава.То влияе.Помага.Задава въпроси и намира отговори.
Да пишеш безцелно е като да строиш празни пространства.Нахвърляни думи, нанизани изречения..пунктуация...тема, рема..НИЩО.Затваряш книгата и отиваш да пиеш кафе.