/не/Уловени мисли

Мигам.Пред отворения лаптоп и още по-отворения, зовящ, чакащ своята доза новост, блог.Слушам Dalida..и стрелките на големия часовник върху шкафа.Някъде отатък мяука и котката.Искам да пиша.Искам!Но защо е толкова трудно да оставим мислите си върху белия (word)лист?Защо не можем да преповторим гениалното хрумване от преди малко, да превърнем в думи картината в съзнанието ни?Мечтаем, пренасяме се на непознати, може би несъществуващи места...образите се нижат един след друг, въображаемите диалози звучат в главите ни, влюбваме се, целуваме, обичаме, разлюбваме и мразим..а когато някой забележи отнесения ни поглед...просто се усмихваме и казваме "Аа..нищо, нищо.."И като че ли всичко изчезва и ние отново потъваме в сивотата на делника...