Диагноза:Skype Addicted!Help!

Мога да се обзаложа, че 96,7% от хората, които ще прочетат това текстче използват поне 1 "онлайн месинджър" и процентът едва ли ще се промени, ако кажа, че този месинджър е "скайп".Ако трябва да бъда малко по-прецизна, даже педантична, фактите са следните: написвайки "skype" в google, търсачката ми извежда 224 000 000 резултата!!!Разравяйки се в любимия източник на инфо wikipedia, откривам следното: софтуерният продукт skype е създаден през август, 2003 година.От тогава до днешна дата са регистрирани 309.3 милиона потребители!!На 16 април, 2008 година са засечени едновременно онлайн 12 547 006 абоната!!!И ако това не е средство за МАСОВА комуникация, здраве му кажете!Фактите са колкото интересни, толкова и тревожни.Чудесно е, че съвременият човек все повече навлиза в сферата на технологиите и осъзнава тяхното КПД, но рядко някой се замисля колко време отделя на тези "джиджавки" и как животът му започва да се контролира и зависи от тях.Заставайки пред монитора ние сме готови да прегърнем целия свят само с едно "кликване" върху бялото "S" на син фон...Ставаме сутрин и докато пием кафето си за разсънване, "чекваме" кой е ранобуден като нас в..скайп.Понякога се чудим защо този или онзи цяла нощ виси пред pc или пък защо скайпът му е включен, а той не отговаря.Удобство са т.нар. messages или бележки, които потребителят оставя в личното си поленце и оттам научаваме къде е и какво прави в момента.Прекрасно предимство на скайп пред някои от старите месинджъри (като irc) е възможността да провеждаш разговори, да използваш камера...а и "емотиконите", т.е. анимираните физиономийки, изразяващи емоция или настроение..не са за изпускане!:)Но нека приключа с частта за "ламерите"(ех, че ме е увлякъл този компютърен език!!) и да си премина на по..искрено и лично.
Дотук с увертюрата за непознати.Сега мисля да си излея душичката пред "своите".Чудя се докога ли ще комуникираме по този начин?И дали след 6 месеца абонатите ми няма да станат от 110 ..200?!Но това число всъщност крие хора, с които контактувам онлайн (а и не само) не повече от няколко пъти годишно...и то по повод..или от скука.Ако всеки се замисли, сигурна съм, че ще осъзнае как постоянните му разговори се свеждат до такива с между 5 и 15 човека..Най-близките приятели и приятелки..гаджето или съответно потенциалния обект на чувства и желания..плюс няколко колеги от работа или училище.Сестра, брат - само при семейни нужди.Майка, баща - ако могат да работят с компютър повече от натискане на копчето за стартиране.Най-използваният скайп режим е естествено "отпочиващ" и pc се оставя денонощно включено, дори и да си на 100-500 км от него.Може пък някой да се сети да сподели нещо, докато си извън обхват, а?Къде останаха хубавите разходки и дългото висене по пейки и кафета?Не, че те са много плодотворни, но пък са си някак по-истински..контактът е по-близък и естествен.Омръзнало ми е да гледам онова тъпо хилещо се човече с двуеточие и английско "д" ( :D)!Толкова по навик се нащтраква на екрана, че дори когато ни е тъпо или нещастно, то пак изплува от нищото...за успокоение..Колко по-хубаво би било да се посмееш от сърце с приятел, да чуеш заразителен смях и да ти излязат сълзички от кеф...мм?Едни от "любимите ми смс-и" пък са :"Що не си в скайп?" и "Влез в скайп да ти кажа/разкажа нещо".И се втурвам към черно-сивата щайга в детската, приготвям солети и бутилка кола и заставам чинно на мястото си."Eve каза:....".Воала!!И така от 8 вечерта доо....3-4 на зазоряване.Тук следва емотиконът "-(" тоест "ЗАТЪПЯВАНЕ".Друг банален, но проверен хиляди пъти факт: независимо в какъв режим си - "отсъстващ", "отпочиващ" или "недостъпен"..реално почти винаги си съвсем, ама съвсем ДОСТЪПЕН.Не за друго, ами защото ядеш, учиш, работиш (тайничко цъкайки скайпа) пред компютъра.Примери за изгорял обяд и недочетени лекции, заради скайп мога да изброя хиляди.А и откровено да си призная, че и аз съм от онези, многото, на който скайп дължи часове, колкото за зимна, лятна и пак зимна ваканция (поне).Иска ми се да вдигна домашния си телефон, да завъртя шайбата и да чуя познатия сигнал "свободно".Или пък някой да позвъни на вратата , просто ей така, и да ме извика да си поговорим на стълбите в блока.Както когато не използвахме Негово Величество СКАЙП.Не ме разбирайте погрешно.Просто знам, че както на мен, така и на вас, ни се случва да стоим пред списъка с абонати, да има 40 човека на линия и да не отворим прозорчето на нито един.Да прегледаме промените в бележките, да се почудим с кого не сме разменяли даже 2 думи от месеци...да се замислим да го направим ли и сега...и да се заровим из съвсем други неща.Или да станем от компютъра.
ПС:Мили ми,любими скайп партийки!Няма да ви оставя за нищо на света!Просто ви обичам повече, когато сте до мен, а не зад някой 17/19 инчов монитор!:)))